За катедралите и за цървулите. Как да остаряваме. Втора част

1 Петко от Копривщица
Още в началото внасям уточнение, че не познавам лично този Петко от Копривщица. Не познавам и родата му. Но лично съм виждала и заснела един своего рода негов автограф... Петко се е увековечил на вратата на християнската светиня и част от Световното културно наследство, църквата на Божи гроб в Йерушалаим. Освен името и града си , е смогнал да възпроизведе  и изгледа на църквата.
 

 
още малко авторски снимки от мястото, за да се добие ясна представа, къде се е вихрил Петко.

мястото на предполагаемото разпъване
 
 

 
Фамилиите Нусейбех и Юдех са отговорни за вратите на Божи гроб от 1192 година, когато султана на сарацинците Салах ад Дин назначил едните за "пазители на ключа", а другите за "пазители и вратари" на църквата. До ден днешен по един представител от тези фамилии стои в предверието на храма и така вече цели осем века. До ден днешен нито един владетел на Йерушалаим, нито един от пазителите на светинята, не е дръзвал да кощунства над нея. Тук времето спира, човекът-прашинка преминава и заминава, остава само вечността. Евангелските християнски писания описват Исус като нещо, което винаги връща хората към правия път. Булгар Петко сигурно е искал да бъде по-близо до Бога и взел че издълбал с ножче името и града си. Изпразнил резервоара на патриотичната си и родова гордост. Ей тъй, с един два замаха на джобното ножче, Петко ударил в земята всичките патриоти. Да ти олее солена влага очите, да ти се напълни душата, да ти забие учестено сърцето.
2 За  българския футболист Благой, нарекъл себе си Джизъса, не съм наясно дали е потомък на Петко от Копривщица , но той се разписа на Колизеума. Драскал с монета.
Публикувам по-долу, мои   снимки на едни от най-прочутите и скъпи гробища в света. Западния и южния склон на Елеонския хълм. Цената на един гроб тук достига баснословни цени. Въпросът не е в това че земята на Йерушалаим е на привършване за такива места, а в това, че мястото се намира най-близо до хълма Голгота. Всеки иска когато възкръсне да е най-близо до Машиях. Пропуска до Него започва от около 100 000 долара и ще се покачва още. Независимо от цената за едно от тези гробища има ясно правило... могат да бъдат погребвани само исраелтяни и то вярващи. Всеки да си знае мястото. Има и други начини да вкараш в пътя един цървул. Hallelujah!!!
 


 

Пръднята бойният вик на лайното

 Пръднята казват била  бойния революционен вик на лайното.

 Прочетох преди време следния разказ.Има техническо затруднение да дам линк към разказа,затова го преразказвам със съкращение : "Живели щастливо мъж и жена. Всичко в живота им било отлично с изключение на това,че  имало само един дребен детайл, който нарушавал тази идилия.  Сутрин мъжа изпускал невероятно мощна,звучна и миризлива пръдня ,която освен това плашела и котката ,която бързала уплашено да се скрие под дивана.  Горката жена вече била свикнала, но все пак  притеснено казала на мъжа си :

- Скъпи опасявам се ,че някой ден ще си изпърдиш червата.

- Няма страшно, скъпа, нищо няма да ми се случи -уверявал я мъжът.И така минавали годините.Настъпила поредната Коледа . Една сутрин жената станала рано и взела да чисти  пуйка,която щяла да бъде тяхното коледно меню. Когато изчистила и червата на пуйката внезапно я осенила гениална идея.Взела купата с дробчета, черва и другите вътрешности  и се качила горе в спалнява,където спял съпругът  и. Внимателно го отвила, разтворила пижамата  и натикала всичко в гащите му. После слязла в кухнята и продължила да готви. След около час от спалнята се чул обикновенния  шум от познатото миризливо събуждане на мъжа , последвано  след секунди от   страхотен вик и шум.Мъжът  дотичал запъхтян в кухнята изгледал жена си уплашено и влетял в банята. След половин час излязъл от нея с окървавени гащи.-Какво се е случило скъпи-едва сдържайки смеха си го попитала жената--Скъпа ,ти все ми повтаряше ,че пърдейки мога да си изкарам и червата, а аз не ти вярвах.

 Но ето ,това се случи тази сутрин - Е и -попитала жената.Какво стана ?-Слава Богу, с помощта на туба вазелин и два пръста  успях да натикам всичко обратно" 

 И накрая за финал, както  пише, един починал вече български интелектуалец : " покрай пръднята се създават здрави колективи"