За лайното и човека

 19-ти ноември е световен ден на тоалетната. Това честване е инициирано от ООН с цел да се повиши осведомеността на хората за проблемите с канализацията и хигиените условия и начина по който световната общност да управлява отпадъците за да не се превърнат в проблем. Статистиката показва: "60% от световното население, около 4,5 милиарда души, няма тоалетна в домовете си; - водата и почвата, които поддържат човешкия живот се замърсяват; - 1,8 милиарда души пият вода, която може да бъде заразена с изпражнения". Излиза че лайната представляват проблем за човечеството. Каузата за сега изглежда пердута, но пък има други опити и напъни в тази посока, които показват  тенденцията, човека да се превръща в лайно. Тренда е устойчив и даже  е изявен  творчески - един вид появи се клозетна интелигенция, която взе да пише стихове, песни, че и театрални постановки на тази тема. Появи се "Блогът на Говньо", Писаниците на Жоро Гъза", стихосбирката "Писоарна лирика" на Андрей Слабаков. Ето нещо от него:

ЛАЙНО И ПОЕТ

Басня

Вървях нехайно по шосето

Вървях и нижех стих

Но ето, че в лайно проклето

Се спънах и се строполих

Във упор гледаме се двама

Във упор — с ледена омраза

И както в стара, гръцка драма

Лайното патетично казва:

“Защо ме гледаш с укор и насмешка?

Защо от мене се гнусиш?

Къде е твойта топлота човешка?

И ти сереш! И ти пърдиш!”

“Лайно! — отвърнах му веднага —

Клозет търси — не дума блага!”

ИЗВОД: Съдбата на лайната днес е тежка!

И ти ли мислиш, че е наша грешка?"

 

И тогава си помислих,че едва ли има човек, който през живота си да не се е сблъсквал с лайно. Лайното във човешка форма. То може да изстреля по теб залп и да те опръска от главата до петите. Както казва Слабаков то си мисли, че излиза от дупе, но в действителност изхожда от най-прост гъз. "Грозен, мръсен, рошав, рунтав. Седнал върху среден пръст." Човекът лайно винаги е изобретателен в напъна да привлече внимание върху себе си. Един от начините е упорито да върви след теб и да ти натрапва личността си, живота си, битието си все едно това е единственото важно нещо на света. Лайното ще се залепи за теб и няма отърване ако му се хванеш на хорото. То ще те завлече в своята рядка тиня и ти бавно ще потънеш с него. Човекът лайно е изобретателно, то ще задейства целия си наличен ресурс и ще почне едно чегъртане  и като в забавен каданс ще започне да ти обяснява: колко е велик, колко е кадърен, как само той е прав, как целия свят му завижда барбар с тебе, че ти си злобен и завистлив понеже не харесваш и не оценяваш подобаващо живота или творчеството му и пр. и ...пр. докато изпразни склада си от гадости. Ако му отвърнеш възмутено от несправедливостта и се опиташ да поставиш конкретика в нещата, то  ще се завърне с нова доза от миризливост и подобно на цунами ще те залее повторно. Последно едно такова лайно се залепи за мен с желанието да се прави на санитар на живота ми, на  хобито ми, на семейството ми и възмутено да крещи до небето, защо аджеба не му обръщам внимание и не ме интересува нищо свързано с него. Лайното нададе писък срещу справедливата ми забележка, че какво става под юргана, в склада или в червата на другите не ме интересува. Лайното обаче държеше да бъде забелязано. Според него тишина и спокойствие може да има и то относително само в природата, в човешките взаимоотношения - не. И продължи в безкраен словесен чаршаф да излива непоискани  и неинтересуващи ме факти от битието и житието си. С всеки един ред човека лайно еректираше и отвеждаше яйцата си върху главите на четящите го. Някои  безебници чакаха с отворена уста да поемат миризливата течност, да я преглътнат  и да възнаградят с лайк миризливото яйцеполагало. То свърши, а поелите в мозъка си   ерекцията му, размножиха смрадта. Пенетрацията е опасна в случаите, когато благодарение на нея се размножават лайната. Лайното винаги и на всяка цена трябва да успее, защото в него има ужас, че ако не ти се навре в очите няма къде да изглежда значимо.Та за фотография става въпрос. За мене хоби, за него спасителната сламка да го забележат. Не става въпрос за конкурс организиран от Тим Мантоани. Не става въпрос изобщо да си мерим звездите-поне от моя страна. Един скромно място  с почти заспал фотографски раздел. Тишина и спокойствие, снимки на няколко ентусиасти любители и толкоз. Без претенции. Без наградни фондове. Дотогава , докато се появи лайното. Направи устна заявка да бъде забелязано. Сякаш снимките не са достатъчни.Да не похвалиш  снимките  му от къщите на село Долно Хуйново за него е признак, че ти му завиждаш. След мълчанието ти, лайното ще почне да ти обяснява колко е велика тази снимка и как цял свят я харесва и рейтинга й е по-голям от тази на папата, Опра Уинфри и Чък Норис взети заедно. Лайното дълго ще ти обяснява, че е новият Стив Маккъри, а ти си нищожество защото не се интересуваш от това.За фотография става въпрос. Война заради няколко снимки. Представяте ли си, ако ставаше въпрос  за световния глад, за болести и за евакуация на Марс ?  И как да не ти се прииска да му кажеш "Виж сега, лайно, не се ли чувстваш тъпо да даваш характеристика на човек, който не познаваш? Не се ли чувстваш тъпо да ми навираш в лицето неща, факти и събития от твоя живот, които не ме интересуват, защото ще ги забравя на мига и защото твоя свят, не е моя свят. Не се ли чувстваш тъпо да ми даваш съвети, които не съм ти поискала, само и само защото някъде сме се засекли на някое място и няма никакъв шанс нещата да се развиват в нещо друго, и ти си никой и нищо по пътя ми?" Такива мисли ми идват в главата и решавам те да си останат там. Защото както казах, обърнеш ли внимание на лайното, то ще те налепи с неговата смрад и ще те повлече след себе си в клоаката. Това е проблема на днешното човечество, че  свиква с лайната и се научава да живее с тях. В личен план е най-добре човек да държи хигиенична отдалеченост  от лайното и по съвета на поета да  му покаже среден пръст. Оставяш го да си тече надолу. Все ще мине някой камион лайнарка да го прибере, ако преди това то  не отече да замърси и морето. Там вече проблема му да поема ООН..